Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода] Извор, горно течение[редактиране | редактиране на кода] Изворът Donauquelle в парка на замъка на рода Фюрстенберги в Донауешинген Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 m) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1, 4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав.
Ледоходът в периода на размразяване може да заприщи на места реката, което предизвиква наводнения, като тежкото наводнение от март 1956 година. Тези наводнения предизвикват най-големи щети в Унгария, където крайречните низини често за заливани от водите на реката, поради което са изградени множество защитни диги и корекции на течението. Средномесечен отток при устието, m³/s Геология[редактиране | редактиране на кода] От геоложка гледна точка Дунав е много по-древен от река Рейн, чийто водосборен басейн граничи с дунавския в югозападната част на Германия.
Между Виена и унгарския град Дьондьош тече в източна посока, след това до хърватския град Вуковар – в южна посока, а след това до Железни врата – в посока изток-югоизток. В Среднодунавската равнина долината на Дунав е широка от 5 до 20 km, с две ясно изразени заливни тераси, коритото меандрира, разделя се на отделни ръкави, а скоростта на течението е 0, 3 – 1, 1 m/sec. На отделни места реката преодолява отделни ниски възвишения и напречни ридове, като образува проломи (Унгарски врата, Вишеградски пролом, Железни врата, Казане). В тези участъци долината ѝ се стеснява до 0, 6 – 1, 5 km, а наместа до 150 m, като дълбочината ѝ значително се увеличава (до 15 – 20 m, в пролома Казане – до 70 m), а скоростта на течението ѝ нараства до 2, 2 – 4, 7 m/sec.
Близо до Имендинген Дунав пресъхва почти напълно, тъй като водите на реката попиват в почвата, преминават през подземни пещерни реки и се вливат на 14 km оттам в Ахтопф, подхранвайки езерото Констанц, а оттам – отново Рейн. Тази местност се нарича „изчезването на Дунав“ (Donauversickerung). При много ниски води тук Дунав пресъхва изцяло и реката се подхранва само от потоците Крехенбах и Елта. За да се предотврати това, е изграден изкуствен тунел, пренасящ водите на реката през тази зона. История[редактиране | редактиране на кода] Река Дунав при Железни врата Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк Херодот (5 век пр.
През XIX век Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров. През 1830 г. англичанинът Андрю предприема превоз на пътници от Австрия до Сърбия с параход. През лятото на 1834 г. е открита параходна линия и е установена редовна връзка между Унгария, Сърбия, Влахия и България. През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург (Братислава) до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова. [10]С подписването на Парижкия (1856) и на Версайския (1919) мирен договор се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави. След изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав в Германия през 1991 г.
До последния ледников период началото на Рейн е в югозападния край на Шварцвалд. Така алпийските води, които днес се оттичат на север чрез Рейн, до Риското заледяване се оттичат на изток чрез Дунав. Пресъхналите днес проломи в Швабска Юра показват някогашното течение на реката, която през тази епоха е значително по-пълноводна от съвременната. През Риското заледяване ерозията, предизвикана от ледниците, оформя горната част от долината на Рейн и пренасочва основната част от алпийските води на север. [6] И в наши дни част от водите на Дунав изчезват в карстовия терен на Швабска Юра и се вливат в разположената по-ниско река Рейн. Тъй като тези води продължават да ерозират варовиковите скали, вероятно в бъдещето горното течение на Дунав ще изчезне напълно за сметка на Рейн.
), а водосборният ѝ басейн се простира освен на териториите на горните 10 държави и на териториите на още 10 държави:Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово и Северна Македония (виж долната таблица). Река Нил е втора по този показател, като преминава през 9 държани и по границите на още дне. Площ на водосборния басейн 817 000 km², което представлява 8, 02% от територията на Европа. На югоизток водосборният басейн на Дунав граничи с водосборния басейн на река Камчия и с водосборните басейни на други по-малки реки, вливащи се директно в Черно море. На юг водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките Марица, Места, Струма и Вардар, вливащи се в Егейско море.
((ТЕЛЕВИЗИЯ НА ЖИВО===)) Бразилия Швейцария гледай
), водещи началото си от Алпите[2]. Средно течение[редактиране | редактиране на кода] Средното течение на Дунав обхваща участъка от Виена до пролома Железни врата, като в този си участък реката пресича Среднодунавската равнина и протича по териториите на Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния.
Извиращи главно от Алпите, основните притоци на река Дунав са десни. От притоците има две реки с едно и също име с еднакъв езиков произход – Морава. Основните притоци, подредени по място на вливането от извора към устието (с отток) са: Притоците на Дунав, вливащи се от територията на България, са относително малки. Повечето от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави най-големият приток Искър, който извира от Рила и пресича Стара планина през Искърския пролом. По-големите острови по реката са: Хидрология[редактиране | редактиране на кода] Основните водосборни басейни в Европа: този на Дунав е сред най-обширните (червените линии обозначават основните вододели) Общият отток на река Дунав, измерен при Тулча, е 6500 m³/s, което съответства на специфичен отток от 8, 1 L·s-1·km-2[6] – резултат от валежите в целия водосборен басейн, вариращи от 2000 – 3000 mm в алпийските области до 600 mm в Моравия при средна стойност около 800 mm.
Швейцария 1 809 0, 22 4, 38 Общо 802 248 - Притоци[редактиране | редактиране на кода] Река Дунав получава около 300 притока с дължина над 50 km, в т. ч. 7 притока с дължина над 500 km, 18 притока с дължина от 200 до 500 km и 15 притока с дължина между 100 и 200 km. Най-дългите притоци на Дунав са Прут (989 km), Тиса (966 km), Сава (945 km). Списък на 39-те реки директни притоци на Дунав с дължина над 100 km.
Световно първенство по футбол НА ЖИВО - Топ Вести
По-късно Дунав е била воден път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа. Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през XVIII век. Мария Тереза, императрицата на Австрия от Хабсбургската династия, сформира звено, което да регулира плаването по реката.
Предполага се, че българската, сръбската и хърватската форми са произлезли от дако-мизийската *Dōnavi(s), руската, словашката и украинската – от по-късния, също дако-мизийски вариант *Dōnaï(s)[4]. Немското окончание -au идва от често срещаното германско окончание на хидроними *-awa. Съвременната немска форма се използва от средата на 18 век, а преди това реката е наричана Tonach, по-късно и Donaw.
При Будапеща топенето на снеговете в равнината задържа максималното пълноводие през май-юни. Вливането на водите на Тиса и Сава измества най-високите води по-рано, през април-май, а най-ниските – през юни-септември, например в Гюргево, където оттокът достига 5900 m³/s. [6] Под Железни врата Дунав става чувствителен към климатичен режим, доближаващ се до този на степите, който води до много ниски летни оттоци. [7] Суровите зими на континенталния климат водят до частично замръзване на Дунав почти през почти всяка година, като през една или две години отделни участъци от течението, главно в проломите, замръзват напълно.
реката става част от трансевропейски воден път, свързващ най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море със Сулина на Черно море, с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Плаването по долния участък на реката се преустановява през 1999 г. поради бомбардирането на три моста в Сърбия от НАТО, като разчистването на отломките завършва през 2002 година. Политическа география[редактиране | редактиране на кода] Регенсбург: Каменният мост Пасау: реките Ин, Дунав и Илц От началото до края си Дунав протича през териториите или по границата на десет държави – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът на Дунав напълно или частично обхваща териториите на 18 държави от Централна и Южна Европа (освен горните 10, това са Италия, Словения, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Полша, Швейцария и Чехия).
Бразилия и Португалия още днес може да се класират на
(((гледам===))) Нидерландия Еквадор гледате мача на
[[[ПОТОЧНО ПРЕДАВАНЕ](((]] Япония Испания гледай мача